Пуезията е Върховен акт на самовлюбеност и нарцисизъм.
Когато някой захване да пише стихотворение (например на красивия залез), го прави, за да покаже колко той е по-способен да възприеме събитието в сравнение с всички останали. Колко по-добре от тях може не само да види, но и да опише цветовете. Да покаже, че е надарен да възприеме усещането си с такива точни и хармонични рими и звукови комбинации, че нито едно друго същество във Вселената и вековете не може да му съперничи. Че никой не би го направил толкова добре. Тоест: всеки друг би усетил и документирал ситуацията по-зле.
Това е причината за творене на пуезия. Няма естетика, хуманизъм, ренесанс, екология.
Ще кажете - това се отнася само за настървения писач занаятчия, "влязъл в играта", пишещ за печалба, мумифицирано безсмъртие, грамота или по навик. Но формулата важи за всички: за да докаже колко той е достоен за своя Господ; и за влюбения ученик, който сглобява няколкото единствени стихчета в живота си, за да докаже колкото той по-възвишено чувства нещата и колко тя трябва да се възхити от това; и за писача мазохист, който унищожава творбите си само за да докаже още веднъж колкото той е неразбран от безчувственотото общество.
Пуезията най-често е огромна поза. Фалш и залъгване(мръсно залъгване на околните или пък чистосърдечно самозалъгване). Номерът е, че ако имаш чувство за хармония, ритъм и слово, можеш да облечеш всичко в доста изящна форма, която да претендира за искреност. Има изобилие от пуети, оставили сносни стихове, а оказали се доста гнусни личности извън чистото писане.
Във всяка една страна се създава литературна(музикална, художествена, филмова, научна) бюрократично-връзкарска инертна структура, препочитаща да тиражира и чопли утвърдени и сигурни модели и схеми за изкуство. Неща, които имат исторически-познавателна стойонст, се окичват с културна такава. Налагат се безличносиви автори, щампи, банални ценности и накрая премаш за нормално 99% от стиховете да са скучни, безмислени, неясни, еднообразни. Свикваш с бездънната печалност, сълзливост и хленчовидност и изпозьорстването на повечето автори. Поглъщаш префърцунено-усложнената лексикалност на тоя и оня. И си казваш: "Това не е за мене, аз съм прост - това е за Просветени".
А на върха на пирамидата клечат никому ненужни литературни критици, за доразпенят лигите и покажат колкото са запознати с ПРАВИЛАТА ЗА ПИСАНЕ.
В резултат пуезия се консумира само от "заинтересовани" критици, автори, техни роднини и приятели (по задължение), редактори и издатели. И девеши групи, които търсят продукта пуезия (любовна) в определени романтични начални периоди от развитието си.
и затова не съм чувакала думата девеши ,ма ти сигур не си русо ,та ше ми я разясниш.
Не приемай нещата толкова лично, всичко е на шега.
А ако ти е по-удобно замени девешите с девственици..
Renixektor
оле !
олеле
писах ти коментар ,защото ми писна да чета квалификации от разни хора в блога .
да речем че днес от поста ти се получи точката ми на пречупване -пардон избухване :)
но като една супер нова сега си събирам партакешите и освобождавам терена и за други мнения .
хубав ден олеле :)
Аз явно трудно бих могъл да кажа нещо вярно за поезията, защото нито пиша такава, нито я чета. Въпреки, че по изключително изключение на обстоятелствата имам мнение.
Допуснатата грешка е вярна.
04.08.2007 22:48
Но поезията вече не ми е интересна.
Харесва ми това, което си написал. Но не са виновни критиците, за това кое се чете и кое не, виновни са хората, които го четат.
Доказано е, че по- голяма част от хората нямат вкус и харесват винаги най- грозните неща (не са мои думи, ако някой държи мога да изровя и статията, и макар че статията се отнася за оформлението на сайтове, важи с пълна сила за всяка една сфера)...
