Косъм на плажа,
пясък в гъза
и някаква каша
от изгорели неща.
Водорасли ти бляскат
зелено в носа
(не, не са водорасли!),
обелени кожи
ти висят от гърба
(да, ТОВА са кожи!),
сърбежи прищипват
разни места
и мазни нудисти
друсат меса!
Плувец тежко излиза
и ти нахрачва крака,
мушички мръснишки
те хапят с уста
(а и може би цвъкат!),
спасител налага
удавник с дъска,
някаква баба
преследва деца
и в туловищно щастие
дремят тела.
Но ти си прекрасна
на този жълт фон,
но си чудесна и
изпитвам любов.

Eee, много добре, браво :)
ама както свърши накрая - щом има нещо, което да ни отвлича вниманието от всичко това... значи е добре да си на море :)

Сериозен стих...да. И възниква спонтанно въпросът:
Да бъда, или да не бъда...на море?

да!