Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2007 21:04 - Ненормална вечер
Автор: oleole Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1383 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 15.08.2007 19:16


Това се случи приблизително на 12.04.2002

Вратата се отваря рязко за да позволи на нахълтващата ми майка да влезе. Обичайната картинка - младеж живеещ с родителите си търси "самостоятелност" изолирайки се в стаята си. Пред компютъра.
 - Колко пъти трябва да повтарям едно и също: НЕ ИСКАМ НИКОЙ ДА МИ ВЛИЗА В СТАЯТА! - изреравам почти аз.
 - Мисля, че вече говорихме за това. В кухнята съм ти приготвила яйцата и козунака. - казва непринудено мама.
 - Какъв козунак?
 - За леля ти.
 - Ама защо?
 - Защото е Великден и не си виждал собствените си роднини от много време. Време е да посетиш леля си тая вечер, хем ще видиш и братовчедката си.
- Че какво да им гледам?
- Георги!
- Имам болки в крака. Измъчват ме и душевни проблеми свързани с личното ми Аз, та.. ще може ли да го оставим за друг път?
- Ето ти 5 лв за такси - парира ме тя. - Глупости не ми се слушат, тръгвай.

Пука ми. И без това искам да се разходя. Затвярам форумите на флаш.бг, оправям си косата, обувам кецовете, слагам слушалките, стълбите и право пред входа. Леля видях последно преди 5 години - точно когато се нанесоха в новият си апартамент в новопострен жилищен блок. Все още помня пътя до там, за това тръгвам пеша слушайки музика. На половината от пътя батерията на плейъра свършва, но знаейки, че това ще стане придвидливо в задният ми джоб чака една резервна. Време е за презареждане..

Вече съм пред лелината кооперация. Тъжна картинка - новата сграда се е "сляла" с всичкият "гето стайл" наоколо - драсканици и обиди за/на любими футболни отбори и про графити от класа с потекъл спрей в един цвят. Няма да се лъжем - това бе краен квартал на нереализирали се бивши боксьорчета и футболисти. Стъклото на входа е пукнато, а компания му прави както си е реда счупена издраскана пейка. Влизайки разбирам, че обстановката вътре е достойна за продължение на "Butterfly caught" на Massive Attack (клип). Асансьорът разбира се не работи, като някой креативно е използвал копчето за повикване като пепелник. Леля е на петият етаж и аз решавам да тръгна пеша. Между четвъртият и петият светлината изгасва и се налага да се изкача в тъмното. Внезапно ми прилошава и с притворени очи, без да светвам, направо натискам звънеца. Лелината врата се отваря и без да чакам сърдечните поздрави направо влизам..

С широко отворени очи разбирам, че съм в до болка познатият ми апартамент. А собствената ми майка седи пред мен и ме гледа.
 - Какво забрави тоя път?
 - ...... (тук издавам само нечленоразделни звуци)
 - Ще тръгваш ли, нямаше те пет минути? Парите ли си забрави?

Не казвам нищо. Съзнанието ми блокира. Пускам си музика и слизам по етажите като робот. Долу си викам такси и след 7 минути по светофари и заобиколни улички съм пак пред лелината сграда. Шофьорът ме пита защо съм толкова блед и няма ли да плащам. Слизам от таксито и поглеждам блока - същата картинка. Драсканиците плюс пукнатото стъкло и пейката. Спирам музиката, притеснен съм. Асаньорът не работи, а пробитото от цигари копче кара сърцето ми да подскочи. За Бога, мога да си чуя пулса. Изкачвам се, като на всеки етаж натискам копчето за светлината.

Пред лелиния апартамент съм. Позвънявам. Този път ми отваря тя. Казвам й, че ми е лошо и си лягам на един диван.

Половин час по-късно си тръгвам без съм дал обяснения как съм, имам ли гаджета и как върви в училище. Решавам да си пусна малко музика, но минавайки между парчетата в листата дисплея просто угасва. Решавам, че може би плейъра ми се е изключил го включвам пак - но уви, всъщност батерията е свършила. Преглъщам нервно и бавно бъркам в задният си джоб - а там ме чака една чисто нова, готова за смяна батерия. Главата ми започва да пулсира, причернява ми, припадам.



Тагове:   вечер,   НЕнормална,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. darkanion - добре де,
04.08.2007 22:41
после какво се случи?
..... мн странно....
цитирай
2. tessy - хубав разказ,
14.08.2007 22:45
много сюрреалистичен. Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: oleole
Категория: Хоби
Прочетен: 67724
Постинги: 26
Коментари: 72
Гласове: 335
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031